Това е сайтът на моята уличка.





Тя наистина е точно толкова малка, колкото изглежда на снимките.





Дълга е колкото 20 коли, широка - колкото 20 коли и висока - колкото 20 коли.





А ако нямаме 20 по 20 по 20 коли, може да я измерим и в стъпки.





Но както и да я мерим, тя е толкова малка, че даже не си знае името.
Затова вярва на разни стари табелки, които твърдят, че се казва Арсени Йовков
.





Той бил революционер и публицист от македоно-одринското
революционно движение. Починал толкова отдавна, че не е останала
нито една снимка с добро качество
.





Всъщност истинското име на уличката е Галичник - кръстена е на село
в западна Македония, което сега е архитектурен резерват без жители
.





А едно време там живеели толкова много хора, че на Петровден вдигали
по 30 сватби наведнъж! И до днес потомците им се връщат
в селото заради обичая Галичка сватба
.





Не просто се връщат, ами така се забавляват,
че направо се размазват от удоволствие.
Сигурно затова снимката не е излязла много ясна
.





На уличка "Галичник" сватба през последните 6 месеца не е правена.
Много жалко, защото има има цветя поне за 300 булчински букета!






Освен цветя, тук и пейките никнат като гъби.
А хората ги боядисват не само по Великден.
Но не се чудете защо наоколо не играят деца.
.





Улиците не са за игра! Нали за тази работа си има детски площадки!
Най-близката е в края на уличката.






Ако се съди по ракетата-катерушка, явно е строена още по времето,
когато момчетата мечтаеха да станат космонавти, а не бизнесмени.






Ако щете вярвайте, но наоколо хората най-безгрижно
си простират прането навън - никой не го цапа и никой не го краде!






Трудно е да си представим, че Галичник се гуши в центъра на София,
между три големи булеварда, които в най-спокойните часове изглеждат ето така.






Колкото и странно да ви звучи, на тази прекрасна уличка никой не живее! Е да, има цели 4 блока, но официално и четирите се водят на друг адрес.





На "Галичник" номер 2 се намира читалище "Гоце Делчев".
То е на 91 години - около десет пъти по-старо от зрителите на "Яко"
.





Някъде зад тази ограда едно време се е намирал дом номер едно,
който отдавна вече не съществува.
Няма и никакви други къщи, затова на уличката най-много би й отивала
табелка с името "Бездомна".






Всъщност истинските господари тук са кучета, котки и птици -
естествено, те също са бездомни!
.





Може и да си нямат домове, но пък си имат голям зоомагазин
само на няколко скока разстояние оттук
.





Домашните любимци гледат на уличните животни отвисоко,
ама много отвисоко - чааак от последния етаж
.





Но всъщност тайно им завиждат и се надяват някой ден да се измъкнат
с кошчето за боклук и да излязат на най-прекрасната уличка на света!






Всякакви мнения и съмнения,
похвали и оплаквания,
препоръки и предложения
(стига да са интелигентни и възпитани)
приемам на имейл:

bezdomna @ interpres . org
М
ного внимавайте, ей! Ако някой ме ядоса,
ще насъскам по него котките и гълъбите!
И още по-лошо - няма да го поканя на гости,
ако направя форум на сайта!
;-)))