Уличка Бездомна


	Това е сайтът на моята уличка.

	Тя наистина е точно толкова малка, колкото изглежда на снимките.

	Дълга е колкото 20 коли, широка - колкото 20 коли и висока - колкото 20 коли.

	А ако нямаме 20 по 20 по 20 коли, може да я измерим и в стъпки.

	Но както и да я мерим, тя е толкова малка, че даже не си знае името. Затова вярва на разни стари табелки, които твърдят, че се казва Арсени Йовков.

	Той бил революционер и публицист от македоно-одринското революционно движение. Починал толкова отдавна, че не е останала нито една снимка с добро качество.

	Всъщност истинското име на уличката е Галичник - кръстена е на село в западна Македония, което сега е архитектурен резерват без жители.

	А едно време там живеели толкова много хора, че на Петровден вдигали по 30 сватби наведнъж! И до днес потомците им се връщат в селото заради обичая Галичка сватба.

	Не просто се връщат, ами така се забавляват, че направо се размазват от удоволствие. Сигурно затова снимката не е излязла много ясна.

	На уличка "Галичник" сватба през последните 6 месеца не е правена. Много жалко, защото има има цветя поне за 300 булчински букета!

	Освен цветя, тук и пейките никнат като гъби. А хората ги боядисват не само по Великден. Но не се чудете защо наоколо не играят деца..

	Улиците не са за игра! Нали за тази работа си има детски площадки! Най-близката е в края на уличката.

	Ако се съди по ракетата-катерушка, явно е строена още по времето, когато момчетата мечтаеха да станат космонавти, а не бизнесмени.

	Ако щете вярвайте, но наоколо хората най-безгрижно си простират прането навън - никой не го цапа и никой не го краде!

	Трудно е да си представим, че Галичник се гуши в центъра на София, между три големи булеварда, които в най-спокойните часове изглеждат ето така.

	Колкото и странно да ви звучи, на тази прекрасна уличка никой не живее! Е да, има цели 4 блока, но официално и четирите се водят на друг адрес.

	На "Галичник" номер 2 се намира читалище "Гоце Делчев". То е на 91 години - около десет пъти по-старо от зрителите на "Яко".

	Някъде зад тази ограда едно време се е намирал дом номер едно, който отдавна вече не съществува. Няма и никакви други къщи, затова на уличката най-много би й отивала табелка с името "Бездомна".

	Всъщност истинските господари тук са кучета, котки и птици - естествено, те също са бездомни!.

	Може и да си нямат домове, но пък си имат голям зоомагазин само на няколко скока разстояние оттук.

	Домашните любимци гледат на уличните животни отвисоко, ама много отвисоко - чааак от последния етаж.

	Но всъщност тайно им завиждат и се надяват някой ден да се измъкнат с кошчето за боклук и да излязат на най-прекрасната уличка на света!

	Всякакви мнения и съмнения, похвали и оплаквания, препоръки и предложения (стига да са интелигентни и възпитани) приемам на имейл: bezdomna @ interpres . org Много внимавайте, ей! Ако някой ме ядоса, ще насъскам по него котките и гълъбите! И още по-лошо - няма да го поканя на гости, ако направя форум на сайта! ;-)))